Как информирам служителите за канала за докладване?

Процедурата трябва да бъде намираема и разбираема

Информирането на работниците за канала за докладване означава по същество: да се направи процедурата за докладване толкова достъпна, че всеки да може да я намери и разбере, още преди да има нещо за докладване. Това е нещо различно от това просто да се постави страница онлайн. Процедурата трябва да описва кой получава докладване, как може някой да докладва — писмено, устно и при желание анонимно — и кои са периодите: потвърждение на получаването и впоследствие информация за това какво се случи с докладването. Тази информация трябва да се намира там, където работник действително ще я срещне: в интранета, в наръчника на служителя, при представянето на новите работници.

Освен това информацията трябва също да посочи на работника възможността за външно докладване при компетентен орган вместо при самия работодател. Това не е факултативно допълнение: директивата го посочва изрично като част от това, което вътрешната процедура трябва да съдържа. Канал за докладване, който съществува, но който никой не познава, или за който никой не знае как работи, на практика не отговаря на целта на регулирането — дори ако е формално установен.

Член 7 и 9 на директивата, член 2 на Закона за защита на докладвачите

Член 7 на директива (EU) 2019/1937 задължава работодателите да установят вътрешни канали за докладване; член 9 на същата директива описва какви изисквания се поставят към самата процедура, включително ясна и лесно достъпна информация за процедурата и за възможността за външно докладване. Член 2 на Закона за защита на докладвачите разработва това за България в елементите, които вътрешната процедура за докладване трябва да съдържа, включително срокът от седем дни за потвърждение на получаването и три месеца за информация за оценката. Тези разпоредби се отнасят до съдържанието и достъпността на процедурата, не до начина, по който работодателят я комуникира точно — това е оставено на самия работодател.