какво се случва, ако се окаже, че нямаме канал за сигнализиране, докато трябваше да имаме

Липсва канал за докладване, въпреки че е задължителен

Ако една организация няма канал за докладване, докато е задължена да има, тя не е в съответствие със Закона за защита на докладвачите. Това означава, че няма вътрешна процедура за докладване, както е предписано в член 2 на този закон, и следователно няма канал, чрез който служителите могат безопасно и желателно анонимно да докладват нарушения. За самата организация това преди всичко означава, че липсва преглед на сигналите, които иначе щяха да дойдат внътрешно, и че служител, който иска да докладва нещо, вероятно ще трябва да отиде извън организацията.

Какви конкретни последствия са свързани с това — надзор, принудително изпълнение или нещо друго — не е нещо, за което се прави становище тук; то е за компетентните органи. Което е сигурно е, че липсата на канал за докладване увеличава риска че нарушение да стане видимо едва когато вече е преминало в нова степен, например когато е докладано на надзорен орган или публично. За работодатели, които се съмняват дали задължението е приложимо за тях, логичната първа стъпка е да преглеждат от колко служители нататък е задължителен канал за докладване, както и да установят кой точно се брои при определяне на праговото число от петдесет служители — защото този подсчет не винаги е толкова ясен, колкото изглежда.

Откъде идва задължението

Задължението за учредяване на вътрешен канал за докладване произтича от член 8 на директива (EU) 2019/1937, която е разработена в член 2 на Закона за защита на докладвачите. Домът на докладвачите дава на своята страница с информация за работодатели обяснение на това какво означава това задължение на практика и на какво трябва да обърне внимание организацията при неговото установяване. За тези, които се питат какво трябва да съдържа такъв регламент по съществото, има преглед на какво трябва да бъде в уведомителския режим.